Гр.Провадия се намира в края на Провадийско – Роякското плато в Дунавската хълмиста равнина. Релефът му е равнинен и хълмисто-платовиден с надморска височина до 360 м. Самият град е разположен в живописното дефиле на р.Провадийска и е заграден от изток и запад с отвесни скали. Климатът на района е умереноконтинентален с горещо лято и студена ветровита зима.Обуславя се от близостта на морето и от релефа му.Средногодишната темпераура е 11,9 С, а валежите 550 - 560 мл/ кв.м. Почвите тук са главно черноземни и сиви горски.Всичко това определя и голямото разнообразие на растителния и животинския свят.

        Половината от територията на района е заета от смесени широколистни гори с чувствително преобладаване на цер (Quercus cerris), примесен с благун (Quercus frainetto),източен горун (Quercus polycarpa), обикновен габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis) и мъждрян (Fraxinus ornus). Около 1/3 от тези гори са семенни високостъблени с облика на някогашните естествени смесени широколистни гори, покривали обширни територии от този район. Останалата част от горите са издънкови, предимно закелявели, с чувствително променена структура.

.

          Обработваемите земеделски площи обхващат около 47% от територията на района, а около 13% са пасищни територии, на места обрасли с храстова растителност. На няколко места в района са разпръснати скални масиви, обособени в комплекси.

          Поради наличието на селища както по границите на територията, така и вътре в нея, по-голямата част от Провадийско-Роякското плато е лесно достъпна за хората. Мястото е чувствително към човешките дейности, причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези,гнездящи по скалите – катерачество, делта и парапланеризъм, туристически дейности по време на гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. Интензивните сечи в горите влошават горските местообитания и безпокоят птиците през гнездовия период.Премахването на болните и мъртвите

дървета ограничава значително възможностите на кълвачите да намират храна и подходящи места за гнездене. Скалните местообитания са застрашени от незаконна иманярска дейност. Постепенната урбанизация на района, както и разораването на пасищата и ливадите са основните причини за разпокъсване и загуба на ценни местообитания. Незаконните сметища влошават допълнително качеството на тревните и храстовите местообитания.

           В общинското землище на Провадия са обособени 3 защитени местности. „Снежинската кория” край едноименното село е залесена с вековни  (150 годишни) букови и дъбови гори и през 1966 год.е обявена за природна забележителност , която омайва със своята красота. „Славейковската гора” край едноименното село е със защитен статут от 2002 год. Вековната дъбова гора приютява в дебрите си малкия креслив орел, осояда, обикновения мишелов и малкия ястреб. На север от с.Петров дол е защитена местност „Голямата канара” ( Киречлика) , обявена през 1979 год. за опазване на характерен ландшафт. През 1997 г. територията е обявена от Bird Life International за орнитологично важно място- обиталище на редките пернати белоопашат мишелов и египетски лешояд.

.

           В района се срещат над 40 балкански ендемита като жълтия равнец (Achillea clypeolata) и златоцветен минзухар (Crocus chrysanthus), над 70 растителни вида, эаписани в Червената книга на България като недоразвития лидопорум (Limodorum abortivum) , ливадното котенце (Pulsatilla pratnsis) , горската съсънка (Anemone sylvestris) и др., както и видове, включени в Бернската конвенция като химантоглосума (Hymantoglossum caprinum).

            В района на гр.Провадия се срещат още много редки и защитени растителни видове. При своите разходки наблюдателният и информиран човек може да срещне над 15 вида български орхидеи като: пчелоносното бръмбарче (Ophys apifara) , двурогата пчелица (Ophys comuta) , маймунския салеп (Orchis simia) , нежния салеп (Orchis elegans) , пурпорния салеп (Orchis purpurea) , тризъбест салеп (Orchis tridentata) , бял главопрашник (Cephalanthera alba) , дълголистен главопрашник (Cephalanthera longipholia) , зеленоцветната платентера (Platanthera bifolia) и др.Срещат се още : равнинно гологлавче (Globularia aphylanthes) , дребна перуника (Iris pumila) , треволистна перуника (Iris graminea) , обикновен волски език (Phyllitis scolopendium) , страшниче (Asplenium trichomanes) , черно изтравниче (Asplenium adiantum - nigrum) , стенно изтравниче (Asplenium ruta - muraria) , орлова папрат (Pteridium aguilinum) , черен глог (Crataegus pentagyna) , зайча сянка (Asparagus officinalis)  петнист змиярник (Arum maculatum) , хмел (Humulus lupulus) , европейски копитник (Asarum europeum) , див зюмбюл (Hyacinthella lencophaea) , бодлив залист (Ruscus aculeatus) , подезичен залист (Ruscus hipoglosum) , кукувиче грозде (Muscari botryoides) , момкова сълза (Polygonatum multiflorum) , пролетен горицвет (Adonis vernalis) , лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides) , повет (Clematis vitalba) , целолистен повет (Clematis integrifolia) , скрипка (Smilax excelsa) , люляк (Syringa vulgaris) , жасмин (Philadelphus coronarius) , драка (Paliurus spina - christii) , смрадлика (Cotinus coggygria) , росен (Dictamnus albus)  голям хвощ (Equisetum maximum) , водна леща (Lemna minor) , луковична горва (Cardamine bulbifera) , сухогрудеста лисичина (Corydalis bulbosa) , бодлив гръмотрън (Ononis spinosa) , горска майка (Lathraea sqamaria) , зимзелен (Vinca herbacea) , кошничарска върба (Salix viminalis), жълт кантарион (Hypericum perforatum) , коило (Stipa pennata) , бяла комунига (Melilotus alba) , лечебна комунига (Melilotus officinalis), мащерка (Thymus serpyllium), вълнест напръстник (Digitalis lanata) , огнивче (Anagalis arvensis) , подбел (Convolvulus arvensis)  и много други.   

           Сред членестоногите , които може да срещнем в района на Провадия са: дневно пауново око (Inachis jo) , голямо нощно пауново око( Saturnia pyri), лястовичата опашка (Iphiclides podalirius),  копривна пеперуда(Nimphalis urticae) , паяк кръстоносец (Araneus diadematus) ,  тарантула (Lycosa singoriensis) , петнист паяк вълк (Pardosa amentata) , тигров паяк (Argiope bruennichi) , карпатски скорпион (Euscorpius carpathicus) , сколопендра (Scolopendra cingulata) ,  бръмбар носорог (Oryctes nasicornis) , бръмбар рогач (Lucannus cervus) , калинка (Cocinella septempunctata) , богомолка (Marithis religioaa) , голям сечко (Cerrambyx cerdo) , черна майка (Meloe proscarabaeus) , воден бръмбар (Dytiscus sp.) , воден скорпион (Nepa sp.) , гърбоплавач (Erebia sp.) , обикновена златка (Cetonia aurata), мраволъв (Palpares libelluloides) , аспарагосов листояд(lilioceris lilii) , европейски речен рак (Astacus astacus) и др.

            От рибите се срещат: кавказко попче (Knipowitschia caucasica) , кротушка (Gobio gobio) , трииглена бодливка (Casterosteus aculeatus) , речен костур (Perca fluviatilis) , слънчева рибка (Lepomis gibbosus) , уклей (Chalcalburnus chalcoides) , каракуда (Carassius auratus) , гамбузия (Gambusia affinis) и др.             

           Земноводни: обикновен тритон ( Lissotriton vulgaris) , голяма крастава жаба (Bufo bufo) , зелена крастава жаба (Epidalea viridis) , дървесница (Hyla arborea) , голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus) и др.

           Влечуги: обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) , шипобедрена костенурка (Testudo graeca) , шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni) , балкански гекон (Mediodactylus kotschyi) , слепок (Anguis fragilis) , ливаден гущер (Lacerta agilis) , зелен гущер (Lacerta viridis) , голям стрелец (Dolichophis caspius) , смок мишкар (Zamenis longissimus) , обикновена водна змия (Natrix natrix) , сива водна змия (Natrix tessellata) , пепелянка (Vipera ammodytes) и др.